Когато дойде времето и аз
да си отида тихо от света
/дано е тихо, че със своя глас
квартала доста мога да смутя/,
дано да нямам време за разчет,
не искам да си правя аз анализ,
защото ми е доста ясно, че
ще съм доволна от живота си едва ли.

Когато дойде времето и аз
да се преселя някъде на друго място
/а то гаранция, че има дотогаз
не ще получа, мене ми е ясно/,
не искам някой да реве за мен,
не искам някой да ми се разстройва,
защото тъй ил инак в някой хубав ден
и аз все трябваше да съм покойник.